Скандалният данък в Израел, който задължаваше собствениците на три или повече жилищни обекта да плащат на държавната хазна допълнителен данък, бе официално отменен от Върховния съд на Израел. При разглеждане на закона по съдебен ред, властите стигнаха до извода, че този закон «пресича всички червени линии», в резултат на което съдиите препоръчаха на Кнесета да доработи законодателния документ.
 
Върховният съд постанови, че законът за данък върху трети апартамент е бил приет при безпрецедентна прибързаност. Местните власти по време на приемането на закона не са успяли да видят всичките му недостатъци. Освен това, законът е бил приет от парламентаристите през нощта, след натоварен работен ден, изпълнен с приемане на други важни решения.
 
Данъкът върху трети апартамент в Израел беше разкритикуван както от опозицията, така и от представителите на имотния пазар. Почти веднага след приемане на закона опозицията подаде искова молба към Върховния съд на Израел – още през месец май съдиите стигнаха до извода, че законът изисква доработване, но заради обратната позиция на израелския финансов министър Моше Кахлон данъкът не бе отменен.  Тогава Кахлон беше на мнение, че отмяната на данъка ще доведе до негативна тенденция на имотния пазар: от момента на влизане на закона в действие, броят на инвестиционните апартаменти в Израел започна да намалява, а имотите постепенно станаха по-достъпни.
 
Сега Върховният съд постанови, че този данък е «фундаментална грешка», която изисква да бъде премахната.
 
Да отбележим, че този закон предвиждаше данъчно облагане на всички собственици на имоти в Израел, притежаващи три или повече апартамента. Освен това, със закупуването на трети апартамент, собственикът е бил задължен да плати към бюджета 1% от продажната му цена. Всички следващи апартаменти също са били облагани с данък от 1%. Според този закон, данъкът не може да превишава 18 000 шекели годишно (4253 евро). Единственото облекчение за собствениците беше дадената възможност всеки сам да прецени кой от трите апартамента да смята за трети – данъкът от 1% можеше да се плаща за най-евтиния имот.