Двайсетина квадрата обикновено са таванските помещения и ателиета, пазар за които винаги е имало, особено в градовете, които привличат студенти.

Най-често подобни помещения се купуват с цел "инвестиция" и се отдават под наем след скромно преустройство.

Цените на квадратен метър не са по-ниски от цените на застроена площ на нормално жилище в съответния район, но крайната сума излиза по-изгодна именно заради общата квадратура.

Макар да не е толкова лесно, разрешение за узаконяване на тези имоти като жилища, могат да бъдат извадени от съответните общински власти, разбира след вземане на съгласие от живеещите в дадената кооперация семейства.

Изгодата на подобен тип сделки, която  собствениците пресмятат, е свързана с по-ниските данъци и разходи за консумативи. Другият плюс е, че покупката може да стане и без кредит от банката - тоест, можеш да имаш собствен покрив без да трепериш от страх, че имаш заем за връщане.

И все пак, за българинът, раснал на широко в татковата къща с двор или в панелния апартамент по БДС, живеенето на тясно е меко казано шокиращо и дори срамно. Неслучайно интерес да наемат таван (при това временно) имат предимно студенти, особено пък такива, напитили си от съжителство с хазаи или съквартиранти. И което е по-важно,  студентите рядко имат много вещи и залагат на мобилността във всяко едно отношение.

По света обаче подобен тип малки жилища са особено интересен и перспективен сегмент, особено на места, където имотите са недостъпно скъпи. В Япония дори строят цели многоетажни сгради, наричани narrow buildings, които биват издигнати върху двайсетина квадратни метра земя. Подобни тесни сгради може да се видят и в САЩ, особено в скъпите градове като Ню Йорк, Манхатън, където изборът между това да живееш нашироко, но далеч от работа бива пренебрегнат заради избора да се свиваш натясно, но пък да си близо до офиса.

В Европа също има много narrow buildings, но те обикновено се строят на принципа "къща на калкан". В Белгия и Холандия например такива жилища може да видите почти навсякъде и съществуването им се обяснява с прагматичността на хората, които държат да им е икономично, без излишни вещи и ангажименти.

В България все още на този тип малки жилища не се гледа като на имоти, които да бъдат обитавани от собствениците им. И това изглежда странно, имайки предвид ниските разходи, които носят тези жилища и по-лесната им поддръжка. На всичкото отгоре този тип жилища са достъпни за средностатистическия българин и се изплащат в рамките на няколко години, не както се случва при стандартните апартаменти по БДС - в рамките на 2 - 3 живота. Освен всичко останало, този тип жилища са рядкост. Според последната статистика на Националния статистически институт (НСИ), у нас продължават да се строят сгради, в които жилищата да са по-малко на брой, но по-големи като площ.

Освен евтино, живеенето в двайсетина квадрата би могло да бъде и уютно, имайки предвид потенциала на мебелните дизайнери. В това последното може да се убедите от краткото видео, заснето от faircompanies.com и публикувно в YouTube.

Източник: www.darikfinance.bg

Снимка: Google Maps

Domaza - Недвижими имоти