Придържането на архитектурата към биоклиматичните принципи, чието прилагане увеличава икономиите на енергия, намалява текущите разходи и подобрява здравословния живот в помещенията и сградите, е традиционно, но особената популярност на понятието „биоклиматичен дизайн“ през последните години се дължи на полаганите в световен мащаб усилия за справяне с климатичните промени и намаляване на парниковите емисиии. Като елемент на цялостната енергийноефективна концепция за сградите, биоклиматичният дизайн цели тяхното приспособяване към особеностите на съответния климат и осигуряване на целогодишен отимален комфорт в дома с минимален брой спомагателни енергийни източници. Основен източник на енергия при биоклиматичния дизайн е Слънцето, а прилаганите активни елементи включват насочване и улавяне на слънчевата енергия от механични или електрически системи - слънчеви колектори (за затопляне на вода и помещения) и фотоволтаични панели (за производство на електрическа енергия).

Ползите от слънцето могат да бъдат увеличени с пасивни елементи на биоклиматичния дизайн, като например оптималното използване на изложението в помещенията и на естественото движение на въздуха и топлината в тях за пряко или непряко слънчево улавяне и поддържане на комфортни температури. Подобен пасивен елемент, чрез който с пряко улавяне, съхраняване и отдаване на слънчевата топлина през нощта, в помещенията могат да се достигнат температури до 27°С, е изработването с подходящи материали на стъклена южно изложена стена. При 60%-но остъкляване на сгради с южно изложение, в зависимост от използваните материали за тяхната изолация, може да се постигне икономия на енергия в диапазона 15%-40%. Охлаждането на остъклената конструкция и предпазването й от пряката слънчева светлина през лятото се осигурява с монтиране на навеси или засаждане на дървета.

Значително по-високи температури в помещенията се постигат чрез използване на елементи за непряко слънчево улавяне, при които се влагат същите материали както при системите за пряко поемане, но вътрешната стена се изгражда между слънцето и отопляемото помещение и служи за енергиен склад. Проектирането и инсталирането на подобни системи е препоръчително при строежа на сградата, а не впоследствие, за да бъдат съобразени с цялостната конструкция. Удачен вариант в големите сгради е проектирането на атриуми, които освен че имат атрактивни архитектура, служат и за енергийни складове. Важен елемент на биоклиматичния дизайн е и осигуряването на добра вентилация, минимизираща използването на климатични инсталации през лятото.

Доколкото енергийният стандарт на сградите включва и количеството използвана енергия (квч) за затопляне/охлаждане на кв.м. площ годишно, проектираните и построени на принципа на биоклиматичния дизайн сгради могат да реализират до 60% икономии на енергия при запазена естетична визия и без свръхразходи. Дизайнът и структурните елементи на всяка сграда са свързани с вземането на сериозни решения за добра енергийна ефективност чрез правилно проектиране, използване на подходящи технологии и материали. Тяхното познаване е полезно и при избора на комфортен дом за живеене на имотния пазар.